За поредна година, празника на покровителя на Град Поморие беше отбелязан тържествено в манастира.
Поморийски Манастир “Свети велико-мъченик Георги” е един от най-уникалните старинни обители и единственият действащи мъжки манастир в Южна България.
„Докато сечем главите на змея, да не забравяме да садим семената на доброто. Без вярата, образованието, няма да постигнем добри резултати”, заяви негово преосвещенство епископ Йеротей Агатополски игумен на манастира.
Традиционно на 6 май за храмовия празник на манастира и патронен празник на морския град, мнозина вярващи се стекоха да почетат свети Георги молитвено с надежда и просба за изцерение и благословение от множество телесни и духовни болести.
От старо време по традиция хора идват след всенощното бдение в чест на свети великомъченик Георги да преспят в манастира, вярвайки, че на този велик ден дори и небето се отваря и божията благодат изпросена от светеца осенявайки вярващите има сила да укрепи немощните и изцери болните, посочено ясно в тропара на Св. Георги в които се казва “Като освободител на пленените и защитник на бедните …”.
На 6 май, хората минават за благословение пред чудотворната икона на „Св. Георги“.
“Тази година, на 5 срещу 6, храмът храмът бе отворен по всяко едно време“, обясни пред „Черноморски фар“ игуменът Йеротей.
Агатополският епископ добави, че св. Георги е признат, дори от мюсюлманите за по-известен и по-велик от старозаветните пророци. Той акцентира, че евреите, християните и мюсюлманите почитат старозаветните пророци, а:
„Св. Георги е надминал всички тях в славата си. Той е известен защитник на онеправданите, на бедните, на онези, които са в трудност и имат нужда от помощ.
За него говорят, че може да бъде на няколко места едновременно, на арабски – ал хути. Българският народ почита светеца от древността.
Превърнал го е в символ на българските храброст и желание за победа, за вяра, за надежда и несломимост.
В трудните времена, когато българският народ е бил потискан, той е виждал в идеалите си именно такива хора – светци като св. Георги, които са могли да му помогнат или са били образ, който да следват, за да не се предадат и да останат без надежда.“
Св. Георги нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали.
Най-известното е със самоизписалата се икона на св. вмчк Георги, която дава и името на манастира на Атон – св. Георги Зограф.
Игуменът на Поморийския манастир посочи, че през последните две години сме били подложени на голямо изпитание, но с отпадане на мерките хората започват да се връщат в храма.
Те не са губили вярата и надеждата си, но поставените мерки са създали обективна невъзможност да пристъпват в храма, в църквата.
„Мисля че постепенно ще се възстанови това подтискано желание, както и ще се възстанови цялостният ни живот. Време е да се върнем към реалността, към това което сме вършили преди пандемията. Трябва да се надяваме, че пандемията ще остане лошо минало“, добави той.
Негово преосвещенство епископ Йеротей (Косаков) отправи пожелание към вярващите да не забравят умствения взор към небето.
Разясни, че змията или змея на св. Георги съдържат в себе си един корен – земя: „За да вървим към правилно на тази грешна земя, трябва да сме стъпили здраво на нея. Трябва да не забравяме духовния небосклон, който ни възвисява над земните от обикновените неща“.
Манастирът Св. Георги Победоносец в Поморие е построен от гръцки заселници през седми век, но през 14-ти век, по време на Османското иго, е бил разрушен.
Сегашната църква е построена през 1856 г. върху основите на предишния храм.
В манастира се съхраняват ценни образци на иконографското изкуство от 18 и 19 в. Един от тях е храмовата икона на “Св. Георги” – рисувана от помориеца Темистокъл Диамандопуло Зограф. Една от най-ценните светини в манастира е аязмото с вграден барелеф на “Св. Георги”.
Емблемата на манастира е красива 20-метрова кула – камбанария, построена през 1966 г.
Към края на 18-ти век Селим бей, неизлечимо болен човек от Османската империя, се заселва на това място и изгражда чифлик.
Една нощ неговият помощник – дядо Нено, вижда насън, че в задния двор на имението клокочи извор с лековита вода.
Ратаят не обръщал внимание на видението, докато веднъж самият Св. Георги му се присънил – в образа на красив момък на бял кон.
Точейки от благодатната светена вода, селим Бей се изцерил и дарил чифлика си, приел монашество и станал първи Игумен на Манастира.
Манастирът посреща множество Гости Християни от страната, ставайки повод за множество приятни срещи на търсещите Бога и истината. Мнозина са намерили и продължават да намират, духовна и телесна полза по молитвите на патрона Св. Георги.
Честит Георгьовден на Всички Именници и Именнички !
Нека по молитвите на Славния свети велико-мъченик, Бог дарува на Българското ни отечество Мир и всяко благо ! Амин !